Региона



Региона Региона Региона



Забележителности в региона:

 

Биосферен резерват "Царичина"

Биосферният резерват "Царичина" се намира в красивата Тетевенска планина, в землището на село  Рибарица. Разположен е по северните склонове на връх Вежен и в поречието на река Бели Вит. територията му е силно разчленена и труднопроходима.

 

По-голямата й част е покрита с гори, като най-голямо разпространението на бука - от 900 до 1700-1800 м.н.в. По-високата част от горския пояс е заета от смърчови гори и от единственото естествено находище (300 ха) на бяла мура в Стара Планина. В "Царичина" се срещат повече от 600 вида растения, 23 от тях са вписани в Червената книга на България като застрашени от изчезване (нарцисовидна съсънка, петниста тинтява, кернерова метличина, балкански див копър). Изключително богатство преставляват множеството ендемити - балкански (бяла мура, планнски явор, панчичевска пищялка, балкански оклоп) и български (рилско подрумче, разперена светлика, старопланинска теменуга).

Не отстъпва по разнообразие и животинският свят - срещат се повече от 30 вида бозайници, около 80 вида гнездещи птици, 15 вида земноводни, влечуги и риби. В района на резервата е единствената популация на лещарката, оцеляла в Стара планина. Истинският господар на "Царичина" е кафявата мечка. Постоянни обитатели са сърни, елени, диви котки, лисици, златки, белки, невестулки, видри, но рисът и дивата коза отдавна са изчезнали. По високите поляни царствено се откроява със своята хубост огненочервеното омайниче (балкански енбдемит) - "царичина", както го нарича местното население. Оттук идва името на планинския рид и на резервата.

 

Гложенски манастир "Св. Георги​ Победоносец"

Разказва се, че цар Иван Асен II подарил земите около р.Черни Вит на избягалия от татарите руски княз Григорий Глож. Той основал селлище, което кръстил на свое име, а около 1220-1230 г. създал и манастир.

 

През 14в. манастирът бил разрушен от турците. Бил възстановен към края на 15в. и бързо се превърнал в активен просветителски и църковен център. Между 15-19 в.манастирът бил важно книжовно средище. В него работили книжовниците Данаил Етрополски и Кою Граматик. В средата на 19в., по време на борбата за независима българска църква, цялата библиотека била унищожена по заповед на гръцкия владика в Ловеч.

През 17в. в манастира било отворено килийно училище, което подготвяло свещеници, учители и монаси. В Гложенския манастир често пребивавал Васил левски. Игуменът Евтимий бил негов близък съратник. През 1893-1894г. Стефан Стамболов заточил тук Великотърновския митрополит Климент. В светския си живот това бил писателят Васил Друмев, автор на пиесите "Иванко - убиецът на Асен" и "Нещастна фамилия".

Местността К​остина


Тук на 12 май 1876 година е предаден и убит водачът на Априлското въстание Георги Бенковски. Причакан в засада в мъглата и мрака на вечерта, той е прострелян от 16 дебнещите турски заптиета опитвайки се да прекоси мост на река Костина. Последните думи на Бенковски отправени към неговите сподвижници, които изразяват съмнение относно сигурността на моста са:


“Ти трябва да знаеш, че не се намираме на Пловдивския мост върху Марица, но в Тетевенския Балкан, на река Костина.” Георги Бенковски е убит на място и обезглавен. Турците умиват главата му в

Кървавото кладенче, наречено така заради разигралите се в местността събитията, и я дават на предателя на войводата да я носи. Десет години по-късно Въльо, предателят на Бенковски, сам изработва дървен кръст, с който обозначава лобното място на Бенковски. На буково дърво до това място Захари Стоянов, сподвижник на Георги Бенковски издълбава кръст с инициалите “Г. Б.” Този бук е отсечен през 1950 година при преустройването на паметника на Бенковски.Всяка година на 25 май в местността “Костина” се провеждат тържества в памет на загиналите.
Георги Бенковски – Роден е в Копривщица на 21 септември 1843 г. Истинското му име е Гаврил Груев Хлътев, има две сестри - Куна и Василя. Има тежко детство, баща му Грую Хлътев, дребен и почтен търговец, умира през 1876 и това го принуждава да учи само до 3-ти клас в Основното Копривщенско училище, а след това майка му го дава да учи занаят - терзийство. По-късно, неудовлетворен от тази си работа, става абаджия и заминава с един приятел да търгуват със стоките си в Анадола. Няма голям успех в това си начинание.

Според неговите собствени думи човек трябва да умее да лъже , за да бъде добър търговец. В продължение на десет години живее на различни места в Ориента - Смирна, Цариград, Анадола, Александрия, работейки всевъзможни неща. По-късно разказва, че в продължение на една година е бил гавазин на персийския консул и носел такава хубава униформа, че хората го взимали за самия консул. Научава говоримо седем езика - арабски, турски, гръцки, италиански, полски, румънски и персийски. В Букурещ се запознава със Стоян Заимов и се запалва по революционното дело. През лятото на 1875 г. той е включен в групата революционери-подпалвачи на Цариград. Дават му паспорта на един полски революционер - Антон Бенковски. По-късно Гаврил Хлътев заменя малкото име Антон с Георги. Избран е за помощник на Панайот Волов.

Той се откроява със своите качества и Волов доброволно отстъпва мястото си на главен апостол.По време на обявяването на Априлското въстание, на 20 април 1876 г. в Копривщица, Бенковски е в Панагюрище, заедно с повечето други апостоли. Когато разбира, че в Копривщица вече се бият, той бързо сформира чета и тръгва на въстание. Хвърковатата чета, с която неуморно обикаля целия регион и успява да мобилизира и мотивира много въстаници, играе централна роля във военните действия на въстанието. Към четата се включват даже шестима хървати от Далмация и един немец, които работят на жп станцията в Белово. Единият от тях, Стефан Далматинеца, дори е последният им байрактар. След жестокото потушаване на бунта в Панагюрския регион Бенковски и четата се отправят към Тетевенския балкан, където на 12 май след едно предателство, близо до местността Костина, той пада пронизан от куршума на баш-потеряджията Рюзгяр Хаджи Ахмед ага. Главата му е пратена в Ботевград, а след това в София. Тези събития са документирани от Захари Стоянов в "Записки по българските въстания". Самият автор преживява по чудо организираната им засада.